* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, холам, Момчиле,
вечер си кончето ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, още охромява?!
Момчил Еленки думаше:
- Еленке ле, първо венчило,
като ме питаш, да ти кажа.
Аз ходя, холам, Еленке,
в Цариграда голяма,
там си, Еленке, залюбих
цар Костадиновата щерка.
Любя я и ще я взема,
а тебе клета оставям,
да ходиш немила-недрага.
Еленка жалба дожаля,
че дръпна бяла хартия,
ситен си хабер изпрати:
- Царю ле, цар Костадине,
твойта, най-малката щерка,
тя си е Момчил залюбила,
а мене Момчил оставя -
да ходя немила-недрага.
Царя го ядба доядя,
че си гавази думаше:
- Скоро в обори влезнете,
айгъри си изведете,
изведете и оседлайте,
Момчил войвода хванете!
Те са Момчила гонили
до Момчиловите порти.
Момчил Еленки думаше:
- Стани ми, Еленке, отвори!
Еленка Момчил думаше:
- Където си бил, иди си!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014