* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява.
Хубава булка Еленка,
тя на Момчил продума:
- Момчиле, пръвно венчило,
толкоз години е станало,
аз не съм нивга попитала,
сега ще те попитам -
вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосява,
ти къде обикаляш,
на мене защо не казваш?
Лесно се Момчил излъга
и на Еленка продума:
- Аз ходя, булко, обикалям
у Стамбула града голяма,
и мойте до три достакини;
при Мара бяла гражданка,
при жълтата еврейка,
при цар Костадиновата, бре, сестра.
И докато ги обиколя -
конче ми обосява.
Хубава булка Еленка,
ясно се Еленка засмяла,
вземала перо и мастило,
под салони отиде,
с перо писмо пише,
с устом думи редеше:
"Царо льо, цар Костадине,
Момчил дохожда, царо льо,
за твойта сестра, царо льо,
той ще ти вземе сестрата
и твойта глава ще вземе.
Бързайте да преварите
и да си Момчила убиете.
Днеска е, каза, събота,
утре е Света Неделя,
Неделя, ден Великден.
Момчил рано ще рани,
рано у черква ще иде.
Там дано го превардите -
той е много силен,
черква ще си събори
и много хора ще избий.
Хиляди войски изпрати,
така Момчила хванете
и умрял го донесете!"
Така си писмото пуснала
и сабалам Момчил станал.
Препасал конче хранено
и си сабята наточил,
и си пушката той вземал.
Еленка се пак засмя и каза:
- У черкова отиваш,
що вземаш пушката,
що вземаш сабята?
От хората е срамота,
от Господа е грехота!
Остави пушката настрана,
сабята щеше да вземе.
Но реши той, тръгна,
преметна се на кончето
и у черкова свари.
Когато свари у черквата,
конче си завърза
у златен дирек черковен,
вътре почна свещи да припаля
и ръката му се разтрепера.
Бързо си навън излезе той
и като отиде при кончето,
кончето, кай, продума:
- Момчиле, мой стопанино,
тебе те е Еленка издала
на царя, на Костадина.
Тебе ще те хванат,
но ти се над мене надметни,
обърни чарък махмузин,
удари конче в честите ребра
и аз бързо ще трепна,
и ще си войската измина.
Момчил се върна разтреперан
и обърна чарък махмузин,
и си кончето удари.
Че ми е кончето трепнало
и си войската изминало.
Когато при порти отишъл,
портите били заключени и заковани.
Момчил тогава извика:
- Еленке, булка хубава,
я ми порти отвори!
Еленка се ядно извика:
- Няма да ти порти отворя!
Повикай цар Костадиновата сестра,
тя да ти порти отвори.
Момчил повикал сестра си:
- Мила сестро льо, стани
и бързо си порти отвори!
(Когато отишла при портите тя казала:
- Братьо, не мога да ти отворя портите,
портите заключени и заковани!
Момчил пак каза сестро льо:)
- Я слез долу в мазата,
топката платно вземи,
тристата, бате, аршина,
та го на мене хвърли
през девет каменни дувара,
и аз ще се в платно увия
и ти ще ме примъкнеш,
дано не ме достигнат.
Бързо извади сестра му
топката платно, малката,
малката, тристата аршина,
и го прехвърля през девет дувара,
през девет дувара мамени,
та се Момчил увил.
Почнала е да го изтегля.
(Но в това време пак Еленка, като го видяла, отишла и казала:)
- Дай, бульо, да ти помогна,
бати ти да премъкнем.
Но на платното страната
с ножицата прерязала.
(Той паднал от високо на калдъръма, снагата му се строшила. Сварили тия, дето щяха да го убиват, и Еленка казала:)
- Докато не му отрежете главата,
портите няма да отворя.
Отрязали му главата, влезли.
Капитанът казал Еленки:
- Я, Еленке, върви, изнеси
на Момчила дрехите,
да му дрехите премеря.
Ако ми дрехи уйдисват,
може да се вземем двамата!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014