|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
четирите крака за четири хиляди
с позлатени подкови,
с посребрени мъхове.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосева,
обосева конче, охромява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчил думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш!
- Где ходиш, либе, какво правиш?
Вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче, охромява.
Момчил Еленки думаше:
- Аз ходя, либе, аз ходя
във Цариграда голяма,
в цар Мурадови дворове.
Той има до три дъщери,
любя ги, либе, и трите,
либя ги и ще ги взема,
а теб, либе, ще оставя!
Александрово, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|