* * *

Убийството на Момчил юнак

Писмо пише краля Вукашинин,
писмо пише, потайнаго жали,
та го прати Момчилово либе.
У писмото се е написало:
"Вала тебе, Момчилово либе,
доста води Момчила юнака,
доста носи чохени елеци -
узми мене, свилени да носиш.
Тизе можеш Момчил да издадеш,
да издадеш и да го отруеш."
Отговори Момчилово либе:
"Вала тебе, краля Вукашинин,
я не можем Момчил да издадем,
да издадем и да го отруем -
Момчил има девет мили брата,
девет брата, девет братанчета,
куде иде и ни с ньега води.
И си има едну милу сестру,
едну сестру, сестру Ефросину -
секу манджу она обиоди,
секу чашу она напивуе,
па тогава Момчилу предава."
Бог да бие Момчилово либе!
Бог да бие, да би ю убило,
да она е кучка издадница!
Къга било у бела субота,
она се е млого разсърдила,
яли Момчил на либе говори:
- Вала тебе, мойе първо либе!
Що ли си се люто разсърдила?
Дали нема леба да си ручаш,
или нема тай люта ракия,
или нема това руйно вино?
Проговара Момчилово либе:
- Вала тебе, Момчиле юначе!
Я си имам, леба да си ручам,
и си имам тай люта ракия,
и си имам това руйно вино.
Кига ото на излак на вода,
мене ми се дружки подиграват -
Момчил има коня крилатога
и си има сабля дипленица,
що се дипли дванайсе пути.
Момчил има - либе му не знае!
Яли Момчил на либе говори:
- Вала тебе, мое първо либе!
Я направи тай бела баница,
да седнемо двамка да ручамо.
Да ручамо, още да пиемо -
тъгай либе, тебе че ти кажем,
че ти кажем, азе какво имам.
Направило Момчилово либе,
направило тай бела баница,
па су седли двамка да вечерат,
и си Момчил на либе говори:
- Вала тебе, мое първо либе!
Слушай мене я що че ти кажем -
тежко легни у меки дюшеци,
тежко легни, яли леко заспи.
Ка пропою първаци петльове,
да запалиш два свечи лоени,
да отидеш у хладни яхъри -
тъгай конък крила поспущуе,
и тъгай се сабля издиплуе,
издиплуе дванайсе пути.
Бог да бие Момчилово либе!
Бог да бие, да би ю убило,
да она е кучка издадница!
Тежко легна у меки дюшеци,
тежко легна, яли ич не заспа.
Пропояли първаци петльове -
запалила две свечи лоени,
па отиде у хладни яхъри.
И конък си крила поспущило.
До копита крила поспущило
и сабля се сама издиплила,
издиплила дванайсе пути.
Бог да бие Момчилово либе!
Бог да бие, да би ю убило,
да она е кучка издадница!
Коню си е крила изгорило,
що остало, с катран омръляло,
омръляло, под колан вързало.
Сабля му е с калай запоило,
па тъгай е писмо написало,
написало кралю Вукашину:
"Вала тебе, кралю Вукашине!
Слушай мене я що че ти кажем...
Момчил има едън лоши адет -
кига буде у света неделя,
да он иде на бела Дунава,
та си лови пловче златокрилче.
Ти събери тая силна войска,
чекайте га на бела Дунава,
чекайте га и погубете га!"
Кига било у света неделя,
Момчил юнак на либе говори:
- Вала тебе, мое първо либе!
Нощеска съм лош сън сънувало -
дал да идем, или да не идем?
Бог да бие Момчилово либе!
Бог да бие, да би ю убило,
да она е кучка издадница!
Она ньему потийом говори:
- Вала тебе, Момчиле юначе!
Не е верен сън срещу неделя.
Момчил ойде на бела Дунава,
да си лови пловче златокрилче,
он си ойде с девет мили брата,
с девет брата, с девет братанчата,
низ Дунава свитке излатеу -
дал су зоре, или су огньове,
или си е тая силна войска?
Проговара Момчил добър юнак:
- Вала вама, девет мои брата,
девет брата, девет братанчета!
Увръчайте войска окол мене -
я че маем налево, надесно,
ега може от зло да се отнем.
Па на Шарец Момчил проговара:
- Оди, Шаро, вълци те изяли!
На шале ми диване прерипиш,
а са нечеш от зло да ме отнеш.
Я ли конък Момчилу говори:
- Вала тебе, Момчиле юначе,
я си слизай, та със ноге бегай!
Бог да бие твое първо либе!
Бог да бие, да би ю убило,
да она е кучка издадница!
Она ми е крила изгорила,
що остаде, с катран омръляла,
омръляла, под колан вързала.
Сабля ти е с калай запоила,
та не можу от зто да те отнемем.
Милош слизе, та си с ноге бега,
ка се Момчил назаде обръну -
девет брата никуде ги нема,
девет брата, девет братанчета.
Па си ойде ньему бело кале,
па си ока ньему милу сестру:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
я се вдигни, та ме от зло отни!
Проговара ньему мила сестра:
- Леле, брале, леле, мило брале,
косе су ми за дирек вързанье,
та не можу от зло да те отнем.
Яли братък на сестра говори:
- Вала тебе, моя мила сестро,
върти глава налево, надесно,
ега може косу да изскубеш,
че обидем ора и градове,
па че тебе коса да порасте.
Върте главу Момчилова сестра,
върте главу налево, надесно,
та си косу от дирек изскуба,
па му върли двеста метра платно -
ега би га она изтеглила.
Бог да бие Момчилово либе!
Бог да бие, да би ю убило,
да она е кучка издадница!
Она си е платно отрезала -
Момчил падна отуд бело кале
пристигна га тая силна войска,
пристигна га краля Вукашинин.
Проговори Момчил добър юнак:
- Вала тебе, кралю Вукашине!
Ти че режеш мою русу главу,
яли слушай, я що че ти кажем -
Бог да бие мое първо либе!
Бог да бие, да би га убило,
да оно е кучка издадница!
Ка не може мене да ме води,
дег бех юнак, юнак над юнаци -
тебе нема ни дън да те води!
Не увземай мое първо либе,
нело узми мою милу сестру,
мою сестру, сестру Ефросину -
верно либе она че ти буде.
Са ми режи мою русу главу!
Па отреза краля Вукашинин,
па отреза ньему русу главу,
па увлезе ньемо бело кале.
Проговори краля Вукашинин:
- Вала тебе, Момчилово либе,
я ми додай Момчилово чизму,
що е едва на нога обувал!
Подала му Момчилову чизму -
а он двете ноге уню обул!
- Вала тебе, Момчилово либе,
я ми додай Момчилов подкапник,
що е Момчил навръх главу турал.
Подала му Момчилов подкапник -
а он му е до пояса слезнал!
- Вала тебе, Момчилово либе,
я ми додай Момчилово палте,
що е Момчил нади пояс носил!
Подала му Момчилово палте.
Ка га облече краля Вукашинин -
девет педи поземи се влачи!
Проговори краля Вукашинин:
- Вала тебе, Момчилово либе!
Ка издаде Момчила юнака,
дека беше юнак над юнаци -
мене нема ни дън да ме водиш!
Маану с саблю, главу ю отреза,
па си взема Момчилову сестру.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014