* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояну майка думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
като си ходиш-доходиш,
мама те не е питала,
що на дни идваш бел-червен,
а на дни жълт и зелен?
Дали ти стадо промира,
ил' ти пцетата беснеят,
ил' ти агненца не трае,
или ти овчари нехелат?
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа -
нито ми стадо промира,
нито ми пцета беснеят,
нито са лоши овчари,
ами са, майко, научи
голема мечка-стръвница,
ката си вечер дохожда,
пцетата гони с криваци,
овчаре бие с главници,
мене ме, мамо, прегърне,
прегърне и ме целуни.
Кога ме, мамо, прегърне -
костите ми изпотроши,
кога ме, мамо, целуне -
кръвта ми, мамо, изпие!
Стояну майка думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
това не е мечка-стръвница,
но ми е, мама, змеица!
Да идеш, сине, да идеш,
да си я, сине, попиташе:
- Мечко ле, мечко стръвнице,
като си ходиш, разбираш,
имаме крава ялова,
от девет години щерица,
оти ми нещо не кажеш,
та да я полекуваме?
Стоян при мечка отишъл,
тихо си мечка попита
и тя му така казала:
- Либе Стояне, Стояне,
иди да кажеш майци си,
да иде в Стара планина,
у това росно ливаде,
да си набере врътика,
врътика и коменика,
и овчарска тинтева,
та да я свари у среднощ,
па да заведе кравата,
на пътя, на кръстопътя;
да разточи колата,
да ги покрие с кожа биволска,
майка ти крава да полей,
на тебе капка да не пръсне,
я ще у шипка да стоя.
Стоян си дома отишъл,
това на майка си казал.
Отишъл в Стара планина,
у това росно ливаде,
па си набрали врътика,
врътика и коменика,
и овчарска тинтева.
Майка му среднощ ги сварила,
излезла на път, кръстопът,
разточила е колата
и кравата е поляла,
после плиснала шипката
и най-подир Стояна.
Тогава извика змеица:
- Ей тебе, старо вещице,
защо ти това направи,
та ни с Стоян раздели?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013