* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Посгодил ми се е млад Стоян,
посгодил, ще се жени,
ала му й булче от далеч,
от далеч булче хубаво,
няма кой за сватба да му калеса.
Самичък Стоян калесва,
царя за кума калесал,
а пък везира - подкума,
царюва сина - девера,
а пък дъщеря му - калина.
Ходил е Стоян, върнал се,
че си на пътя замръкна,
на пътя, на кръстопътя.
Накладе буйни огньове
и си с кавала засвири.
От где го зачу змеица,
тя при Стояна отиде
и на Стояна думаше:
- Стояне, младоженеко,
ти свири, пък аз ще пея,
ще пея да ти пригласям -
змейна го няма тука,
змейна на война отиде.
Стоян змеица думаше:
- Змеице, мари, господарице,
ти лъжи другиго,
млад Стоян не лъжи -
снощи покрай вас, кат минах,
покрай змейови пещери,
змейко ми в пещери стоеше,
златни му крилца светеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013