* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мари, майчо ле!/ Стоян мама си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
макар да си ми мащеха,
нещичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Научила се й мечката,
всяко ми пладне доходе,
че ми млякото подсири,
подсири, ем го прецежда,
че ми огъню разравя,
млади агънца заравя
и малки, пъстри яренца.
Кажи ми, мале, обади,
дали ми й мечка кръвница,
или ми й мома беица?
Стоянум мама думаше:
- Стояне, синко Стояне, я бре, Стояне,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да н' те излъжа,
то не е мечка кръвница,
нал е мома-змеица.
Стоян мама си пак дума:
- Мале ле, мила мале ле,
учи ме, мале, научи,
дали да я с куршум ударя,
или да я жива уловя.
Стоянум мама думаше:
- Стояне, синко Стояне, а бре, Стояне,
ти не я с куршум ударяй,
нело я жива улови, а бре, Стояне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013