* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мари, майчо ле!/ Стоян мама си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
макар да си ми мащеха,
нещичко ще те попитам,
право ми кажи, не лъжи!
Научила се й мечката
всяко ми пладне доходя,
че ми млякото подсиря,
подсиря, хем го прецежда,
че ми огъня разравя,
млади агънца заравя
и малки пъстри яренца.
Кажи ми, мале, обади,
дали ми й мечка кръвница,
или ми й мома змейница.
Стояном мама думаше:
- Стояне, синко Стояне,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да н' те излъжа,
то не е мечка кръвница,
нело е мома змейница.
Стоян мама си пак дума:
- Мале ле, мила мале ле,
учи ме, мале, научи,
дали я с куршум да ударя,
или я жива уловя?
Стоянам мама думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти не я с куршум ударяй,
нело я жива да уловиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013