* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Сино ле, сино Стояне,
майка ще да те попита,
ти майци право да кажиш -
от щом си, сино, такъва
прецърнял, сино, потемнял?
Стояну майци си говори:
- Мали ле, мила майчо ле,
ако ме питаш, мале ле,
я тебе право ще кажа.
Сега са девет години,
откато, мале, доходя
църноока - ока девойка
по нощом, по полунощом.
Нито е куче угади,
нито е челяк видюва.
Отдалек иде - мечка е,
близо дойде - мома е.
При мене дойде, та легне,
при мене - при главата ми.
Майка му тихом говоре:
- Сино ле, сино Стояне,
тва не е, сино, девойка,
това е, сино, змеица,
змеица - златнокрилица.
Кога ти дойде, сино ле,
пък ти я, сино, попитай:
"Мъри, девойко, девойко,
сега са девет години -
имаме крава ялова,
нито биците отбива,
нито си теле добива.
Каже ми, лякове, кажи!"
И Стоян си я попита:
- Мари, девойко, девойко,
имаме крава ялова,
нито биците отбива,
нито със теле излиза.
Девойка Стояном говори:
- А бре, Стояне, Стояне,
майка ти, кажат, знайница,
знайница и омайница,
ми толкув ли се не сети -
да стане рано в неделя,
та да събере, събере
от девет брода водата,
от перницата пяната,
та да напои кравата,
тя ще биците отбие
и със теле ще излезе.
Стоян си майци разказа.
Тя е станала една утрина,
една утрина в неделя,
тя е сбирала, сбирала
от девет броди водата
и от перница пяната,
че не напои кравата,
ами напои Стояна.
Отдалек иде девойкя,
отдалек иде и вика:
- А бре, Стояне, Стояне,
колко мойка ти ти ке хитре,
та ме излъга, измами -
сама си лекове я казах,
та ме отби от тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013