* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
от как те мама ожени,
ти бел ден чедо, не виде,
от крака, синко, ти гинеш,
със снага, чедо, не можеш...
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, старо неяка,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, нема да лъжа.
И напред мене цаняваш,
де гиди, младо пастирче,
а от как мене ожени,
ти мене, майко, пак цани,
на тая ясна кошара,
със това стадо големо.
Бог да убие Семендра,
от де се, майко, научи,
всека ми вечер дохожда,
у ясна кошара ми влиза,
ясен ми огин зарева,
при мене, мамо, си лега.
Като ме, мамо, прегърне -
кокали, ребра потроши,
като ме, мамо, целуне -
кръвта из жили изсмуче,
затова, мамо, я гинем,
със снага, мамо, не можем...
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
като ми стадо покараш
у вити го обори затвори,
при мене, синко, да дойдеш,
я ще корени наберем,
във котел ще ги я турнем,
като те тебе окъпем,
хала ще от теб избяга.
Вечерта Стоян докара,
докара стадо голямо,
у вити го обори затвори
и дома Стоян отиде.
Майка Стояна окъпа
с вода от билки, корени.
Като се хала научи,
а тя Стояна намрази,
престана вече да ходи
на тая ясна кошара,
при Стоян младо овчарче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013