* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Иванчо телци пасеше
по равни росни ливади,
с меден кавал свиреше.
Че го зачула змеица,
приспала седем змейчета
и пъстър змея Никола,
че по Иванча отиде,
на коляно му приседна,
на кавала му припаса.
Че се змея събуди,
събуди и потърси,
че я в ливади намери
и на Иванча думаше:
- Защо ми лъжеш змйца,
със седем пъстри змийчета?!
Дали да си ми закуска,
или да си ми за обяд?
Иван на змея думаше:
- Аз не ти лъжа змеица,
змеица сама дохожда,
ази съм сгоден и женен,
в неделя ще ми й сватбата
В понеделник рано сутринта
прави с мене що искаш.
В неделя сватба повдигна,
в понеделник рано сутринта -
змея на порти похлопал.
Не е излязъл Иванчо,
най е излязла булката,
излязла да ми отвори,
че я змея попита:
- Ти коя си дъщеря?
- Майка ми е блясъка,
баща ми е трясъка.
- Като е такваз работа -
халал да ти е млад Иван!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013