* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Сино льо, холан, Стояне,
станало й девет години,
откак си пастир запасал,
откак си в къра залягал,
как си повяхнал, посърнал.
Дали си на зли овчари,
или на върли кехаи,
дали ти й стадо болнаво?
Стоян мами си думаше:
- Милинка моя мамо льо,
нито съм на зли овчари,
нито на върли кехаи,
нито ми й стадо болнаво.
Научила се й, мамо льо,
кръвница мечка, страшница,
ката ми вечер дохажда,
кат седнем хлебец да ядем.
Дружина гони с камъни,
я на пцетата с главни,
на мене фърга ябълки...
Синките, мамо, разпъжда,
саде си ази оставам.
Като ме, мамо, прегърне,
в черна ме земя потапя;
като ме, мамо, целуне,
в черно ме кърви облива...
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- То не е мечка страшница,
най ми е мома змеица!
Като ти дойде, сино льо,
ти я, Стояне, запитай:
"Хубава мома, змеице,
имаме крава ялова,
като ми й девет години,
бикове не я оставят,
не знайш ли билки омразни,
омразни билки, разделни?"
Че ми я Стоян запита:
- Хубава мома, змеице,
вий като много ходите,
не знайш ли билка омразна,
омразна билка, разделна -
да я на крава дадеме,
да я бикове оставят?
- Стояне, младо юначе,
иди си у вас, Стояне,
че си колата разточи,
че си кравата прекарай -
бикове ще я оставят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013