* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, олум, Стояне,
на месец дойдеш бел, червен;
на месец дойдеш жълт, зелен?
Дали си при зла кехая,
или имаш некоя мома на сърце?
Стоян мами си думаше:
- Мор, мамо, мор, мила мамо,
като ме питаш, да кажа -
нито съм на зла кехая,
нито имам мома на сърце,
но на къшлата ни дохожда
една ми мечка-стръвница.
Когато се, мамо, зададе,
всичките хора разпъжда,
овцете със овчарете.
Когато дойде при мене,
става хубава мома, прекрасна,
та ме сломява,
и ми снагата строшава.
Зарад туй съм, мамо, жълт, зелен!
Стояновата майчица,
тя си сълзи ронеше
и сама си се чудеше -
как да си Стояна изцери.
Догде се накани Стояна да изцери,
Стоян се с душа раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013