* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Синко Стояне, Стояне,
докато беше при мама -
ти ми беше бел, червен,
откакто ми овчар отиде -
ти ми стана син-зелен,
като зелена гущера.
Дали си в лоша дружина,
в лоша дружина попаднал,
или ти е стадо болнаво,
или ти кучета беснеят?
Стоян на мама думаше:
- Нито съм в лоша дружина,
в лоша дружина попаднал,
нито ми стадо примира,
нито ми кучета беснеят.
Стадо ми пасе и блее,
свирка ми душа весели,
ами се навъдила пуста,
пустата мечка-стръвница.
Вечер ме късно отпраща,
заран ме рано посреща.
Ако си огън зарина,
тя ще го нощем отрине;
Аако си гозба залупя,
тя ще я нощем отлупи...
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я да си мечка попиташ -
имаме крава ялова,
води се, па не се тели,
речи, що дасторим?
Стоян си мечка попита:
- Мечке ле, стръвнице ле,
имаме крава ялова,
води се, па се не тели,
речи, що да сторим?
Мечка на Стоян продумва:
- Либе ле, либе Стояне,
заран ще рано да станеш
и ще в гора да идеш,
гора неначевана,
гора ненагазвана,
и ще си бурени набереш -
синята кумунига
и жълтата тинтява.
И ще ги свариш в гърне,
гърне неначернено,
гърне ненаварвано,
и ще си крава полейте
на колата, на разточника.
Стоян на майка си казал,
какво му мечка надума.
И тя си бурени набрала,
и си бурени сварила,
и си Стояна поляла,
на колата, на разточника.
Мечка на Стоян дума:
- Либе Стояне, Стояне,
що ме мене изгори,
изгори, либе, измами,
че не било биле за крава,
ами било, либе, за тебе,
мене да разлюбиш...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013