* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Да знаеш, майчо, да знаеш
каква съм мома загалил
на високана планино -
на лице бела, черноока,
на снажка тьонка, висока,
в диньон ми по триж духода,
по три ми китки дониса,
по три червени ябълки.
- Питай я, сино, питай я,
кутра чиянска й дъщеря.
- Питах я, майчо, питах я,
ала все на смех казува -
еднъж се каже от изник,
другож се каже от заник,
третиж се каже, мале ле:
"Кехайова съм дъщера!"...
- Сино льо, а мой сино льо,
то не е мома хубава,
най си е Юда пиринска.
Ела, ще да ти собера
от девекь гори гороцвет,
от три градини сух пелин,
да ти ги майка съший
във моренуну пояси.
Тугава Стоян отиде
на високана планина,
тогава Юда излела
и на Стояна думаше:
- Форли, Стояне, пояса,
тогава жа те наближа.
Стоян си пояс не форли.
Юда се люто разлюти,
разлюти, още разфуча,
ели със корен кротеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013