* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
откак си, синко, стадо запасъл
ти ми бе, синко, бял и червен,
сега си ми, синко, син-зелен.
Дали си, синко, на зла дружина
или ти, синко, псета беснеят
или ти е, синко, стадо замряло?
Стоян мами думаше:
- Нито съм, мамо, на зла дружина
нито ми псета беснеят,
нито ми стадо замряло.
Дохожда, мамо, дохожда,
доходи, мамо, стръвница,
из стадо ходи - не яде,
кучета коси с камъни,
а другари с главни,
на мен нищо не прави,
само ми рече, майно ле:
"Вечеряй, либе, та лягай,
че зарана рано да станеш.
Ти ще идеш, либе, със овцете,
овцете по присоите,
аз ще ида, либе, по усоите,
на пладне ще се сиберем!"
Мама Стояну думаше:
- Не ми й била мечка-стръвница,
най ми била, синко, змеица.
Синко Стояне, Стояне,
я иди, синко, речи й:
"Хубава мома, змеице,
имаме крава ялова,
ето ми девет години,
от как се крава разгони -
нито се крава заводи,
нито я бикът оставя..."
Стоян при змеица отиде
и тези думи казал.
Змеица дума Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
и туй ли да те науча -
я иди в поле широко,
набери билки всякакви
кумата, кумунигата,
селска и полска виртига,
и един стъркат тинтява.
Че ги в полунощ увари,
та си кравата окъпи.
Стоян си у дома отиде
и на майка си разправя.
Набрали билки всякакви,
в полунощ ги уварили
и с тях Стоян окъпали.
Стоян при стадо отишъл.
- Стояне, либе Стояне,
как ме мене измами,
та ме от тебе отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013