* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
откак си заовчарувал,
все ходиш тъжен, кахърен,
черен си, синко, почернял,
на лице - като камина,
на снага - като къпина.
Стоян мама си думаше:
- Мане мо, стара майчо льо,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не слъжа -
като си вечер отида,
колиба ми й преметена,
огъня ми й накладен,
стомна ми й вода донесена...
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
и туй ли да те науча -
сутрин, като си станеш,
огъня ще си накладеш,
и си до огън ти седни,
с меден си кавал засвири.
Ако е мома-змейница,
при тебе, синко, ще дойде,
на десно коляно ще седне,
ако е мечка страшница,
мечката от огън ще избяга!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013