* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Ей, кавалджи Дончо, сагмалджи,
що кавал носиш, не свириш?
Ели ти стадо промира,
ели ти псета беснеят,
ели си на зла дружина,
ели на върла кехая?
Сагмалджи Дончо говори:
- Снашице, мома Петкано,
нали ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
нито ми стадо промира,
нито ми псета беснеят,
нито съм на зла дружина,
нито на върла кехая.
Научила се, мома Петкано,
тая ми мечка-стръвница -
дружина гони с камъни,
псетата гони с огньове,
а мене нищо не вика,
най дойде при мен, та легне...
Ако ми се вода припие -
тя иде, та ми донесе;
ако си огън угасне -
тя стане, та го накладе,
и пак дойде, та при мен легне...
Снашица Дончо говори:
- Браче ле, Дончо сагмалджи,
то не е мечка-стръвница,
най ми е огнена змеица!
Кога дойде, брайно ле,
при теб да легне,
ти да я хитро изпиташ -
имаме крава ялова,
нея я либи огнен змей,
огнена змеица да каже нещо,
крава да лекуваме,
думно я змей остави.
Дончо си снаха послуша,
послуша я, вечерта попита.
Стръвница мечка думаше:
- Кавалджи Дончо, сагмалджи,
да идеш на връх на Стара планина,
там има биле омразно,
от билето да си набереш,
кравата да си напушите
със това биле омразно,
та кравата да си намразите.
Кога е било вутринта,
кавалджи Дончо отиде
на връх на Стара планина,
набрал е биле омразно,
па го у дома занесе,
та го на снаха си подаде.
Снаха му хитра, та разумна,
тя си Дончо накади
със това биле омразно.
Па стана Дончо, отиде
при това стадо голямо.
Кога е било вечерта,
отдалек иде змеица,
отдалек иде и вика:
- Кавалджи Дончо, сагмалджи,
какво ме, Дончо, измами,
измами, хитро изпита -
не ми е крава ялова,
най ми е, Дончо, за тебе,
та си се Дончо намрази,
от мене да се отделиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013