* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Да знаеш, майчо, да знаеш,
каква съм мома загалил
на ворх Пиринска планина,
ала хи двори не знаем,
ни двори, майчо, ни порти...
- Питай я, сино майчини,
отде ще ти се казува!
- Питам я, майчо, питам я,
ала се на смех казува...
Еднъж са каже, мале ле,
от ворх Пиринска планина,
другош се каже, мале ле,
от долно село Райково -
"кехайова съм дъщеря"...
- Сино Стояне, Стояне,
то не е мома хубава,
ами е Юда пиринска.
- Мома е, майчо, мома е,
във деньо по дваж доходя,
по две ми китки дониса,
във нощо по триж доходя,
по три ми дунки дониса.
- Сино Стояне, Стояне,
то не е мома хубава,
ами е Юда пиринска,
Юда е, сино, Юда е.
Яла ти вшие майка ти
пелинен и врътикана,
и белана кумунига
в калпакан и поясана,
че га ми, сино, излезеш
на високана планина,
та че се виком извикай:
"Момице, кузум, севгице,
яла се, севдьо, видиме,
видиме и разтожиме!"
Ако те близко наближи,
тогаф е мома хубава,
ако се далеч отстопи,
тогаф е Юда пиринска.
Стоян си майка послуша.
Ага ми Стоян отиде
на високана планина,
той си се виком извика:
- Яла се, момне, видиме!
- Форли, Стояне, калпакан,
калпакан и поясана,
тогаф ще да те наближа!
Форлил е Стоян калпакан,
калпакан и поясана,
та го момица наближи,
та си го Юда форлеше,
та си го Юда вдигаше
в сини високи небеса
и си го оттам спускаше
девет педи низ земьо,
и си на Стоян думаше:
- На, да ти кажа, Стояне,
старана майка слушане!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013