* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
дорде бе, синко, при мене,
ти беше, синко, бял-червен -
като червена ябълка;
откак се, майка, отдели,
ти стана, синко, жълт-зелен.
Кажи ми, синко, кажи ми,
какво те жълто нарани?
Дали ти стадо болнаво,
или си на зла дружина?
Стоян майци си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Нито съм на зла дружина,
нито ми стадо болнаво.
Задала се е, майно ле,
една ми мечка-стръвница,
вечер ми късно дохажда,
овчари гони със гламни,
кучетата - със камъни,
на мене нищо не казва,
а най ми вика: "Либе ле,
либе Стояне, Стояне!"
При мен до късно седеше,
седеше, седенкуваше.
Мама Стояна пак дума:
- Синко Стояне, Стояне,
то не е мечка сръвница,
а най е Елка змеица.
Можеш ли да я излъжеш
и да я хитро изпиташ:
"Елке ле, либе Елке ле,
ти ходиш, либе, по цял свят
и знаеш билки разделни.
Имам си сестра Стоянка,
клети я турчин залиби,
кажи ми билки разделни -
от турчин да я разделим?!"
Стоян си Елка запита,
Елка на Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
майка ти, либе, да иде
долу ми в росно ливаде.
Там да си биле набере -
синята бяла тинтява
и едностръка иглика,
врътига и кумунига.
Да ги увари, увари
сред нощи, сред полунощи,
да полей сестра Стоянка,
турчина ще я намрази,
от нея ще се раздели.
Стоян майка си думаше,
каквото Елка казала.
Отишла майка, набрала
тези ми билки най сгодни,
набрала и ги сварила.
Не поля сестра сестра Стоянка,
а поля самин Стояна.
Кога е било вечерта,
Стоян с овчари стоеше.
Елка се отдалеч зададе,
отдалеч иде и вика:
Либе Стояне, Стояне,
хич да не ти се надявах,
тъй да ме хитро излъжеш,
излъжеш, хитро изпиташ!
И се от него отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013