* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
Стояна леко питаше:
- Синко Стояне, Стояне,
доде бе, мама, при мене
ти беше, мама, бел червен,
от ка ми стада запасе,
ти ми, Стояне, погрозня.
Мама те не е питала -
дали ти стадо примира,
или те моми ядосват,
или ти псета беснеят?
Стоян майци си думаше:
- Нито ми псета беснеят,
нито ме моми ядосват,
научила се, майно ле,
мечка стръмница да идва;
ако си стадо затворя -
тя дойде, та го отвори;
ако си вода донеса -
тя дойде, та я разлее;
ако си огън наклада -
тя дойде, та го разкладе.
- Синко Стояне, Стояне,
това не е мечка стръмница,
ами е мома-змеица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013