* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
кя на Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
и мълчах, сино, и търпях,
ма сега ще те попитам -
кога на майка ще речеш:
"Поди ме, мале, оглави
за баш момата в селото,
за башат хубавелката!"
Отдето мине, сино ле,
със очи ниско да гледа,
със уста благо да дума.
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
да знаеш, мале, да знаеш,
да знаеш, ала не знаеш,
каква ми мома доходя
на мойто стадо голямо -
деньня ми на планнището,
вечер ми на свървшцето...
Отдалеч иде - мечка е,
наблизо дойде - мома е,
мома със бели хустане,
с тенка книката престилка,
със чист копринен ръченик,
та ми на скутът седнова
й иска да се залюбим!
- Стояне, синко Стояне,
ми тва е, сино, змеица,
змеица - златокрилица!
Гъто ти дойде на стадо,
да повниш да я попиташ:
"Змеице-златнокрилице,
имаме крава ялова,
сега са девекь години -
нито със теле излиза,
нито се от бик оставя!"
Като на овце отиде,
Стоян змеици думаше:
- Змеице-златнокрилице,
имаме крава ялова,
сега са девекь години -
нито със теле излиза,
нито се от бик оставя?
Змеица дума Стояну:
- Любе Стояне, Стояне,
да сбере, любе, майка ти
от девекь брода водата
и от морето пената,
кравата да си накърми -
ели със теле ще изля,
ли ще се от бик остави!
Стоян се от овце завърна
и на майка си разправи,
какво му змеица наръча.
Стояновата майчица,
кя стори бильлье разделно,
та си Стояна накърми
и го на овце опрати.
Като го видя змеица,
надалеч стои и плаче,
и на Стояна думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
де изля, любе, майка ти,
от мене, любе, по-хитра,
та те от мене раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013