* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Да знаеш, мале, да знаеш,
каква девойка доходя,
доходя, та ме находа -
дене ми на пладнището
и вечер на егреците,
отдалеч иде, мечка е,
от близо дойде, мома е,
мома е с бели фустани,
с тенна книката престилка.
- Тва не е, сино, девойка,
ами е, сино, змеица,
змеица-златокосница.
Кя кога дойде, сино ле,
ти да я, синко, попиташ:
"Имаме крава ялова,
сега ми девек години,
нито я бикът оставя,
нито със теле излиза,
щу да й сторим, направим,
от бикът да я отделим?"
Змеица дума Стояну:
- Кажи, любе ле, майци си -
от девек брода водата,
от воденица перчица
и от морето пенята -
кърмило да си направи,
от бикът ще я отдели.
Стояновата майчица
не накърмила кравата,
ми накърмила Стояна,
та го от змеица отдели.
Змеица дума Стояну:
- Любе Стояне, Стояне,
майка ти била знайница,
знайница и омайница,
та ме мене излъга
и ме от тебе отдели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013