* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майка Стояну ромонье:
- Сино льо, сино Стояне,
толкова ходи, сино льо,
не найде ли си ликата,
ликата и приликата?
Стоян си майци ромонье:
- Мале ле, мила майчице,
найдох я, мале, найдох я,
яла е мошне далеко -
за година се отива,
я за друга се духуда.
Да видиш, мале, да видиш,
каква е мома хубава!
Кога моминка стоеше,
без слънце - слънце грееше;
кога моминка вървеше,
без ветър - ветър вяеше;
кога моминка думаше,
из уста злато точеше.
Мама Стояну ромонье:
- Сино льо, сино Стояне,
тя не е мома хубава,
хем е, сино льо, змеица,
тя ке те, сино, излъже,
излъже, сино, измами,
докат ти кръвта изпие.
Стоян си майци ромонье:
- Не може, мале, не може,
че тя е царска дъщеря;
крие се, мале, крие се
от пусти турци, еничери,
та се на мене надява.
Дето яз, мале, ке умра,
там и тя, мале, ке дойде,
верна си дума имаме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013