* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Стояне, сино Стояне,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
На час ми дойдеш бял-червен,
на час ми дойдеш жълт-бледав,
каква е тази работа?
Дали ти е стадо болнаво,
или ти кучето бяс хвана?
Стоян мами си думаше:
- Майко льо, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Станало е цяла година,
като си стадо прибера
и го в кошара затворя,
и вляза, мамо, в колиба,
и легна, майко, да заспя;
сред нощ ми се врата отваря
и влиза мечка-страшница.
Тя ми огъня накладе
и ми краката събуе,
и ми навуща изсуши,
че стане мома хубава,
че викне, мамо, да запей,
та ми колиба разлюлей:
"Я стани, стани, Стояне,
двамата да се любим!
Затуй съм, мамо, жълт-бледав,
на час ми дойда бял-червен..."
Мама Стояну думаше:
- Стояне, сино Стояне,
и туй ли да те науча.
То не е мечка-страшница,
а най е мома-змеица.
Кога дойде, сине, при тебе
и ти огъня накладе,
и викне, да ми запее,
ти стани и я попитай:
"Като си мома-змеица,
знаеш ли билки разместни,
разместни, живоразделни?
Аз имам сестра по-малка,
нея я турчин залюби
и скоро ще я отвлече.
Кажи ми билки разместни,
разместни, живоразделни
дано я от турчин отделя!"
Змеица дума Стояну:
- Стояне, либе Стояне,
аз зная билки разместни,
разместни, живоразделни -
първо овчарска теменуга
и синя бяла тинтява,
на сойка зъймя сърцето,
от гургулица крилцето,
да вари, да се полива.
Кога туй Стоян научи,
майка му билки събрала
и си Стояна поляла.
Тя го змеица остави,
отдалече го гледаше
и на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
как си ме хитро излъга!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013