* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама на Тоно думаше:
- Кавалджи Тоно, сагмалджи,
даде те мама млад овчар,
дано ми станеш бял- червен;
ти стана, Тоно, чер-зелен.
Дали ти й стадо чамаво,
или ти кучета беснеят?
- Нито ми й стадо чамаво,
нито ми кучета беснеят...
Дохожда, мамо, дохожда,
една ми мечка-стръвница,
на другите хвърля камъни -
на мене златни ябълки!
Мама на Тоно думаше:
- То не е мечка-стръвница,
ами е мома-змеица.
Я, слушай, мама, Тоно льо,
ти ще при стадо отидеш.
Като си дойде змеица,
пък ти я милно попитай:
"Хубава мома, змеице,
имаме крава ялова -
води се пък не се тели…
Какво да правим със нея,
дано я бикът намрази?"
Тоно при стадо отиде,
като си мечка пристигна,
Тоно я кротко разпита,
а тя си Тоно поучи:
- Либе Тоно, Тоно льо,
да кажеш, либе, на майка ти -
да вземе, либе, Тоно льо,
синя и бяла тинтява,
комата, команигата.
Да си ги, Тоно, възвари
във парясана тенджера,
на парясано огнище
и да си полей кравата!
Като си Тоно отишъл,
на майка си разправил.
Тя си е билки набрала
и си е Тоно поляла,
поляла и накъдила,
и го в Балкана изпрати.
Мечка-стръвница ревеше,
отдалече гледаше
и си на Тоно думаше:
- Либе ле Тоно, Тоно льо,
ти излезе от мен по-хитър,
та ме, Тоно, измами,
та да те Тоно намразя!
Защо ме така излъга?
То не било, Тоно, за крава,
а било, Тоно, за тебе...
И тя си Тоно остави,
та си в гората отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013