* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама на Стоян думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
докато бе, мама, свинарче,
ти беше бело и червено,
като стана, мама, овчарче,
ти стана жълто-зелено,
дали ти псета беснеят
или ти стадо промира,
или си с върла дружина?
Стоян на мама продума:
- Мале ле, стара мале ле,
нито ми псета беснеят,
нито ми стадо промира,
нито ми с върла дружина...
Най си се, мамо, научи
една ми мечка-стръвница -
вечер ми стадо затваря,
заран го рано отваря
и ми другари разгони,
и ми псета разгони,
само си мене не гони.
- Сине Стояне, Стояне,
като си върла душмане
и ходи по Стара планина,
и да си сине попиташ,
да не би нещо да знае -
имаме крава ялова,
да не би да се заводи.
Като се Стоян завърна,
той си Петкана попитал:
- Либе Петкано, Петкано,
мама ми нещо заръча,
да не би не що да знаеш,
като си върла душмане -
имаме крава ялова,
да не би да се заводи?
И тя му тогава казала:
- Либе Стояне, Стояне,
майка ти заран рано да стане,
да иде в тая пуста Златия,
да набере трева тантева
и овчарска врътика,
врътика и кумуника,
и да я свари по среди-нощи,
по среди-нощи и полунощи,
гола и гологлава,
както я й майка родила.
Майка му това сторила,
всичко това сторила.
Не си поляла кравата,
най си поляла Стояна.
Като си Стоян от село тръгна,
за негови вити кошари,
Петкана го отдалеко гледаше
и като Стоян пристигна,
тя си му тихом думаше:
- И аз бях върла душмане,
ала майка ти по-върла,
та си ни двама раздели!
Как й не бе свидно, либе, за мене,
за мене, още за тебе
и мъжко дете на сърце?!
Тогаз си Петкана хвъкнала
и през девет балакана минала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013