* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
станало й девет години,
откакто правиш овчарлък,
всяка си вечер дохождаш
бял-червен като трендафил,
тази ми вечер, Никола,
жълт и бляд като минзухар.
Защо си грижен, кахърен,
дали ти й стадо нездраво,
или кавали не свирят,
или кучета не лаят?
Никола мама думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
всяка се вечер завръщам
в моите, майко, кошари,
овцете, кат си затворя,
аз си огъня наклаждам,
навуща си изсушавам.
Тази ми вечер, мамо ле,
като се върнах в кошара,
огъня ми е накладен,
колибата ми й изметена.
Че там ми, майко, стоеше
една ми мечка-стръвница,
тя ми навуща събува,
събува и ги изсушава,
кара ме с кавал да свиря,
пък аз се, майко, уплаших.
Мама Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
туй не е мечка-стръвница,
ми най е мома-змейница,
тя се е в тебе влюбила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013