* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Тоньо шилета пасеше,
Тоньова мама думаше:
- Тоньо льо, сине Тоньо льо,
станало й девет години,
откак си заергенувал,
тогаз си заовчарувал...
Все тъжен, кахърен,
не съм те, синко, питала...
Тоньо мама си думаше:
- Как да не съм кахърен -
станало й девет години,
научила се й една ми мечка,
стръвница, още кръвница -
всяка ми вечер дохожда,
тя ми огън наклажда
и ми хабата постила,
и ми кавала подава;
аз свиря, мамо, тя играй.
Кога си мечка отива,
по едно ми агне задига...
Снощи ми вечер пак дойде -
тя ми огън накладе
и ми хабата постели,
и ми кавала подаде.
Аз свирих, мамо, тя игра;
кога си мечка отива,
овена, мамо, задигна,
овена с девет звънеца.
Девет звънеца звъннаха,
девет кучета лавнаха...
Затуй съм тъжен, мамо, кахърен.
- Тоньо ле, синко Тоньо ле,
туй не е мечка-стръвница,
а най е мома змейница!
Аз ще ти, сине, обадя,
как да се лесно отървеш -
ти си я в колиби затвори
и с огън я запали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013