* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Да знаеш, майко, да знаеш,
каква съм мома загалил
на връх висока планина.
На лице бяла, червена,
на снажка тьонка, висока.
На дено ми по триж доходя,
три ми китки донесе.
- Питай я, синко, питай я -
от де й, чиишка дъщеря е?
- Питам я майчо, питам я,
а ми си на смях казва -
еднож ми каже от изник,
другож ми каже от заник.
- Сино ле, мой сино ле,
то не е мома хубава,
най си е Юда пиринска!
Вземи си, синко, обери
от девет гори боров цвят,
от три градини син пелин,
та си ги в пояса запаши,
и си ми иди, Стояне,
там, де ти мома приида.
Стоян си в гора отиде,
ала си го мома не наближи.
Назад се мома отстьопи,
и си на Стоян дума:
- Хвърли си, Стояне, пояхче,
да си те близко наближа.
Стоян си пояхче хвърли,
та си го мома прокълна,
та си го дремка подрема,
та си го високо вдигна,
високо в небоно
и си го е тьожко пуснала
девет педи низ земя.
И си на Стоян думаше:
- На, да ти кажа, Стояне,
чия е майка по-хитра,
мояна или твояна!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013