* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Стояне, сино Стояне,
кайно ми свириш с кавален,
с кавален в сраде хороно,
кутра си мома бендисал?
Стоян на майка думаше:
- Майчинко, стара майчинко,
тув нема мома за мене.
Йе си сам, майчо, бендисал
до едно мома хубава
на високана планина.
Дене ми вода дониса,
ноще ми овцене чува.
- Питай йе, сино, питай йе
отде е, сино, каква е,
чие йе, сино, дъщере.
- Питах йе, майчо, питах йе,
ала са на смех казува.
Еднъж са каже от изник,
другож са каже от заник,
другож са каже, мале ле:
"От ворх пиринска планина
кехайова сам дъщере!"
- Сино льо, а мой сино льо,
то не е мома хубава,
ами е Юда пиринска,
Ела ти майка сабере
от девет момски градини
врътика и ран босилек,
да ти ги майка зашие
на аленоно поясче.
Ако е мома хубава,
че та та близко наближи,
пък ко е Юда пиринска,
че ща от тебе да бега
и ща ти вика, сино лю:
"Форли, Стояне, поясат,
та че ме близко наближи!"
Ала ти, сино Стояне,
немой си форле поясат!"
Ага си Стоян отиде
на високана планина,
пак си бе дошла девойка,
та му бе огън наклала
и отдалеч му рукаше:
- Форли, Стояне, поясан,
та че ме близко наближи!
Стоян си пояс не форле,
тогав се мома изгуби,
та си са вейке не ворна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013