* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Майчинко, стара майчинко,
утре ме ранко разбуди,
че ще да ида, да ида
на ворх висока планина.
Видел съм мома хубава -
на снажка тьонка-висока,
на лице бела-черноока.
По дваж ми на ден доходя,
по две ми китки дониса
и две червени ябълки;
по триж ми на нощ доходя,
по три ми китки дониса
и три червени ябълки,
ала хи двори не знаем -
ще идам да е доведам!
Майка на Стоян викаше:
- Сино льо, а мой сино льо,
иди я питай по-напреж
чия се казва дъщере,
тогав е, сино, довидай.
- Питах е, майчо, питах е,
ала се на смех казува.
Еднъж се каже от изник,
другож се каже от заник:
"Кехайова съм дъщере
от ворх висока планина."
Майка Стояну викаше:
- Сино льо, а мой сино льо,
га ти се на смех казува,
то не е мома хубава,
ами е Юда пиринска.
Дьо да ти майка събере
от девет гори гороцвет,
от три градини сух пелин,
от равно поле трендафил
и белана кумунига,
да ти хи майка зашие
от лева страна в пазушка
и в аленоно поясче.
Че га ми подеш, сино льо,
на ворх висока планина
сьодни под сенка дебела,
надуй си медни кавале,
ситно ми хоро засвири.
Ага та чуе момана,
песнена ще ти запее
и хоро ще ти заиграй.
Ако е мома хубава,
та ще те близко наближи
и ще да сьодне до тебе,
в устана ще те полюби;
пък ко е Юда пиринска,
далечко ще се отстъпи
и нема да те наближи.
Стана му майка, посъбра
от девет гори гороцвет,
от три градини сух пелин,
от равно поле трендафил
и белана кумунига.
Че хи е майка извила
до две ми китки шерани.
Еднона китка зашила
от лева страна в пазушка,
пък другана е заврела
от десна страна в поясче.
Та че го майка проводи
нах високана планина.
Ага е тамо отишол,
сьодна под сенка дебела,
извади медни кавале
и ситно хоро засвири.
Не било мома хубава,
ам било Юда пиринска!
Ага го зачу момана
нито му пеене запела,
нито му хоро заигра,
нито го близко наближи,
ам се далечко отстъпи
и отдалечко приказа.
Дърве, камене крътеше,
елшино върше свиваше
и с корене хи мокнеше,
картолан огън гореше
и на Стояна думаше:
Стояне, гиди Стояне,
кой си те хитро научи
такива китки да носиш?
Форли, Стояне, китките
от аленото поясче
и от левата пазушка,
да си те близко наближа!
Мамна са Стоян, фарли хи,
тогав го Юда наближи,
ала ни сьодна до него
да си го в уста полюби,
ама го хвана през корстан,
та го висоце вдигнала,
в синьо го небо качила,
че го оттамо пуснала,
та низ земьона погона.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013