* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Да знаеш, майчо, да знаеш,
каква съм мома загалил
на ворх Пиринска планина!
На ден ми по дваж доходя,
по две ми китки дониса,
ноште ми по триж доходя,
по три ми китки дониса,
по три червени ябълки,
ала хи дворе не знаем,
ни дворе, майчо, ни порти!
- Питай е, сину, питай е,
от де ти се ще казува,
чие ще да е дъщеря!
- Питах е, майчо, питах е,
ала се на смех казува.
Еднъж се каже от изник,
другож се каже от заник;
дене се, майчо, казува
от големоно Райково,
кехайова е дъщеря.
Ноште се, майчо, казува
от ворх Пиринска планина,
хайдут Колюва дъщеря.
- Сину лю, я мой сину лю,
ела ти майка събере
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и врътикана,
и белана кумунига;
да ти ги вшием, сину лю,
в калпакан и поясене,
че иди, сину, при нее
на ворх Пиринска планина.
Ако те близо наближи,
че си е мома хубава,
пък ко далеко побегне,
че ми е Юда пиринска.
Стана му майка, посъбра
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и врътикана,
и белана кумунига,
че му ги майка зашила
в калпакан и поясене.
Ага си Стоян отиде
на ворх Пиринска планина,
мома далеко побегна
и си Стояну думаше:
- Форли, Стояне, калпакан,
калпакан и поясене,
тогав ща близо да дойда,
да ти, Стояне, донесам
зелен пирински здравечек,
здравечек, китка червена!
Стоян се мамка подмами,
свали червене поясе,
фърли калпакан на земя,
тогав го мома наближи,
наближи, през корст пригребе;
от земьона го вдигаше,
на небоно го качеше,
от небоно го свалеше,
на земьона го спускаше
и си Стояну викаше:
- Да си ти кажем, Стояне,
чие е майка по-хитра,
как се, Стояне, събира
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и врътикана,
и белана кумунига!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013