* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Да знаеш, майчо, да знаеш,
какво съм момо загалил,
в нощън ми по дваж доходя
и армаган ми дониса -
по две червени ябълки.
- Стояне, синко Стояне,
немой я гали, Стояне,
то не е мома лефтера,
ами е мома перие,
те ще те, синко, отбави!
Стана му майка, отбера
от четири момски градини
белушка и червенушка,
та му ги тийна в поясън.
Стана си Стоян, отиде
на високана бърчина,
ваклоно стадо да пасе,
жални кавале да свири.
Ага ми Стоян отиде
до становине камене,
засвири ми жални кавале,
че си му дойде севдана.
- Стояне, либе Стояне,
поразпаши се, разхвърли
новине тесни поясе,
та да те, Стоян, наближим!
Стоян разпаса, разхвърли
новине тесни поясе,
че си го Юда наближи,
вдигна го с боен барабар,
докуз бой влезе в земяна.
Стоян си жално плачеше,
а пък перие думаше:
- Маличко ти е, Стояне,
казва ли щеш майци ти -
ний с тебе да се галиме!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013