* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, на мама,
докато беше при нази,
ти ни беше млад и хубав,
като отиде млад овчар,
ти си ми, синко, залиня,
залиня, още погрозня?
Дали ти псета беснеят,
или й кошара на пътя,
или ти й стадо мръзливо?
Стоян майци си думаше:
- Не ми кучета беснеят,
не ми й кошара на пътя,
нито ми й стадо мръзливо.
Научила се й, майно льо,
една ми мечка-стръвница,
стръвница, майко, кръвница,
вечер ми огън заравя,
сутрин го, майко, отравя,
затуй съм, майко, пожълтял,
пожълтял, мамо, погрознял.
Снощи си, мамо, излязох
над мойте вити кошари,
тамо си, мамо, заварих
едно ми младо девойче,
хубаво, мамо, кат ангел,
красиво, като трендафил,
кротичко още - кат гълъб.
За него, мамо, посърнах,
за него, мамо, залинях,
залинях, още погрознях.
Иди го, мамо, поискай,
на мене булка да стане,
на тебе снаха да бъде,
мамина мила отмяна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013