* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Едно време имало един богаташ. Той имал трима сина. Двама били оженени, били чифчии и работели по полето. Третият бил ерген, бил чобанин и пасял голямо стадо. Като се връщал вечер минавал край една пещера. Една вечер като се върнал сварил в пещерата една мечка-стръвница, и се чудил какво да прави. Тя, като го видяла, взела му навущата, запалила огън, изсушила ги и той утринта пак ги обул и отишъл с овцете. Когато си отишъл у тях бил много тъжен, много жълт, бледав такъв. Майката се чудила и решила да го запита:

- Защо синко, си идеш всяка вечер тъй бледав, кахърен? Аз съм майка повторна, ама трябва да ми кажеш.

- Какво да казвам, майко, в мойта къща се настървила една мечка-стръвница. Всяка вечер, като се върна, огън ми запалила, навущата ми изсушава, кавала ми направя и ми казва "Свири да послушам!"

След туй майката му казала:

- Виж какво, синко, тя не е мечка-стръвница, а е мома-змеица. Тя те е завладяла, за да не се ожениш никога. Ама аз ще ти кажа - ще отида в гората и ще ти набера синя-бяла тинтява и червената чумерейта, и ще направим поливки на звезди, ще ги сложим на кръстопът, там ще те полеем, ще се раздели колата, ще те полеем, за да се разделиш от нея.

И майката отива в гората, набира тез треви, сваря ги, направя ги както знае. Отива на кръстопът, разделила колата, поляла го там и той когато се върнал в къщата.

Тя много стояла настрани и думала:

- Аз бях хитра, ама ти от мене по-хитър излезе и ме надхитри. И аз вече не мога да се доближа до твойта къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013