* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Тодоре, синко Тодоре,
откак ми ходиш, Тодоре,
седем години млад овчар,
всякога весел дохождаш
у бащини си дворове.
А сега, синко Тодоре,
защо си толкоз нажален,
нажален, още наскърбен,
и в лицето посърнал?
Дали се, синко, не сдумваш
с младата си дружина,
или ти е стадо болнаво?
Тодор майка си дума:
- Като ме питаш, ще кажа,
от що съм, мале, посърнал.
От скоро идва при нази
змеица млада, хубава.
Все вечер, мале, дохожда
и огъня ни разваля.
С главни дружина разпъжда,
при мене, мале, дохожда
и при мене нощи остава.
Майка Тодора пита:
- Че каква ми е змеица?
Тодор майка си дума:
- Хубава, мале, хубава -
лице й свети кат слънце,
снага й тънка, висока,
коса й руса, златна.
Майка Тодору думаше:
- Не ходи стадо да пасеш.
Мама ще пита, разпитва,
с билки да те окъпе,
змеица да те намрази.
Питала и разпитвала,
търсила и намерила
змейови билки омразни,
та си Тодора окъпа.
Рано си ранил млад Тодор,
да иде в горни ливади
сиво си стадо да пасе.
Кога е било вечерта,
дружина огън наклала,
че край огъня заспали,
а млад Тодор нe заспал.
Ето ти иде змеица,
право при него остава,
като при него доближи,
че си от него побягна,
у гъсти гори зелени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013