* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Да знаеш, майчо, да знаеш
каква съм мома загалил,
навръх Пиринска планина,
от хубаво се не гльода,
от каматно се не казва,
денем ми по дваж доходя,
по две ми китки донися,
по три ми думи казува,
ала й двори не зная,
ни двори, майчо, ни порти.
Майка Стояну викаше:
- Питай я, синко, питай я,
та й двори научи.
То не е мома хубава,
ам ми е Юда пиринска.
- Питам я, майчо, питам я,
ала се на смях казува.
Еднъж се каже, мале ле,
от село Долно Райково,
баш чорбаджийска дъщера.
Другож се каже, мале ле,
от село Долно Дереке,
баш кехайова дъщера.
- Сино лю мой, сино лю,
йола ти майка набере
от деветина градини
пелин, Стояне, врътика
и от гората гороцвет,
от равно поле трендафил,
да ти го вшия в калпака.
Ако е мома хубава,
че ще те близко наближи.
Ако е Юда пиринска,
че ще далеко да бяга,
ще ти отдалек продума:
"Хвърли, Стояне, калпака,
да си та близко наближа!"
Отиде майка, та набра
от десетина градини
пелин и още врътика,
и от горота гороцвет,
та му ги вши в калпака.
Не била мома хубава,
ам била Юда пиринска.
Ага си Стоян отиде
нах неговото любове,
то се отдалеко приказва:
- Хвърли, Стояне, калпака,
близичко да те наближа!
Измами се Стоян, хвърли го,
Юда го близко наближи -
от земята го вземаше,
на небето го качваше,
и на Стояна думаше:
- На, да ти кажа, Стояне,
хубави моми галене,
галене, пък не вземане!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013