Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Мама Тодору питаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
като ми ходиш, синко льо,
седем години млад овчар,
всекога весел идеше
у бащини си дворове;
а сега, синко Тодоре,
що ми си толко нажален,
нажален, още наскърбен
и в лице, мами, потъмнял?
Дали ми се, синко, не сдумваш
със твоя млада дружина,
та ми си такъв повянал,
повянал, в лице посърнал?
Тодор мами си думаше:
- Като ме питаш, да кажа
що съм си, мамо, повянал.
Отскоро е, мамо, почнала
млада змеица да иде,
вечер тя да ме находи.
Ако огън гори край нази,
тя при огъня доходи,
главни из огъня си взема,
с тях дружината бие,
па при мене дохожда,
при мене ляга да спиме.
Тодору майка думаше:
- Че каква ми е змеица?
Тодор мами си думаше:
- Хубава, мамо, на лице,
като я, мамо, погледна,
лице й свети кат слънце;
на снага тънка, висока,
руса й коса златяна.
Мама Тодору думаше:
- Тодоре, миличък майци,
не ходи стадо да пасеш!
Мама ща пита, разпита,
със билки да те окъпе,
змеица да те намрази.
Питала и разпитвала,
че си мама му изпита
билки змейчяни, омразни,
па си Тодора окъпа.
Рано ранил млад Тодор,
та си на гора отиде
сиво си стадо да пасе.
Кога е било вечерта,
тии си огън наклали
и край огъня заспали,
млад Тодор не заспал.
Като си дошла змеица,
право при огню отишла,
главни из огня вземаше,
всичка дружина биеше,
па при Тодора отиде.
Като при него приближи,
змеица от него побегна
в гъста гора прехвръкна.
Като змеица пищеше,
цяла гора ехтеше,
всички овчари събуди.

 


неуточнено (Раковски, Българска старина, 1865, с. 165, № 6; =Раковски, Ключ българскаго язика, с. 85, № 6; =Цонев-Родна китка, № 18 - "Овчар Тодор и змеица"; =Ангелов-Вакарелски, откъс в бел. към № 34 - "Овчар, отделен от змеица"; =БНТ 4, с. 236 - "Овчар и змеица - 1"; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 78 - "Овчар и змеица"); в забележка Раковски пояснява: "В тая песен се описва и хубостта на змеицата: хубава, на лице светела като слънцето, тънка висока, русозлата коса. А за змейовете приказват в приказките, че били хубави млади момци, чернокоси, високи и покрити със златни люспи по тялото си, но имали и крила и нещо като опашка, где им стояла всичката сила.".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013