* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти, като беше при мене,
какъв си беше бял-червен,
на снага като риба мряна,
на лице като ябълка червена;
а като аргатин отиде,
почерня, синко, погрозня -
дали си със зла дружина,
или си на зла кехая?!
Стоян майки си думаше:
- Милинка майне, мале ма,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те излъжа!
Нито съм на зла дружина,
нито съм на зла кехая;
най се е, мале, научила
една ми мечка кръвница -
ката ми вечер дохадя,
и този вечер пак дойде;
кучета с главни мереше,
овците с жар подджаряваше,
всичките дружина избягаха,
току си аз останах...
На коляно ми седеше,
рус ми перчен чешеше
и как ми, мамо, думаше:
"Стояне, млада гидийо,
недей си, Стояне, отодя -
аз снощи у вас ходих,
с майка ти хляб ядох,
с баща ти вино пих;
че как думаше майка ти:
"Де да е Стоян, да дойде,
ний ще го оженим
за русокосо момиче!"
Мечка ми, мамо, думаше:
"Аз ще те, Стояне, оженя
за зелената морава!"...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013