* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

- Снощи, Златке ле, дойдох,
на вашта, Златке, седянка,
тебе самичка заварих,
посърнала, повенала
като просо презряло,
като ружа прецъфтяла.
Що си толко нажалена?
- Като питаш, първо либе,
като питаш, да ти кажа,
що съм толко нажалена,
нажалена, наскърбена,
аз съм чула и рабрала,
че ти ходиш по седенки,
по седенки, по беленки,
и си либиш друго либе,
други либе освен мене.
Като либиш друго либе,
дава ли ти кат мои китки,
дума ли ти мои думи,
играй ли ти като мене?
Добри Златки отговаря:
- Ако либя друго либе,
друго либе освен тебе,
конче имам - да го нямам,
пушка имам - да я нямам!
Не ме струвай да се кълна,
да се кълна, да се веря.
Вярвай Бога, първо либе,
че не либя друго либе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013