* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

- Варай, Янке, хубава Янке,
мари, що си ми, Янке, повянала,
мари, повянала, Янке, изсъхнала
като кора, Янке, калинкова,
като листо яболково?
И та му вели и говори:
- Варай, лудо, ти делийче,
за тебе я ка разсърдила,
разсърдила, лудо, наядила,
че ти ходиш горе-долу,
горе-долу по махалите,
по махалите, по механите,
вино пиеш, баш ракия;
и къде ходиш, все се хвалиш,
че ти любиш друга люба,
друга люба по-хубава,
Янка любиш за робиня,
друга мамиш за кадъна!
Той я вели, хем говори:
- Варай, Янке, хубава Янке,
аз ко ходам горе-долу,
горе-долу по механите,
по механите, по махалите,
ако пия вино и ракия,
къде ходим, Янка хвалим,
друга мамя за робиня,
Янка любам за кадъна.
Па я вели, хем говори:
- Варай, Янке, моя люба,
ако съм рекал тая речта,
куми двете черни очи,
куми двете черни вежди,
коня вяхам - да ми пукне;
ако съм рекъл тая речта,
пушка носим - да ме удри,
сабя носам - да ме сечи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013