* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

Научила се кадън Тодора,
да си не иде дене за вода,
но току вечер, вечер па вечер,
вечер на вечер, по ладовина,
по ладовина, по месечина.
Една е вечер, вечер отишла,
отишла, море, нищо не вишла.
Втора е вечер, вечер отишла,
отишла, море, нищо не вишла.
Трекята вечер, вечер отишла -
на среща биле троица турци.
Един замина, нищо не рече,
други замина, и не я виде,
треки ву вели, вели-говори:
- Добра ти вечер, Кадън Тодоро,
да ме напоиш из уста вода,
а другари ми низ бели ръце.
- Добро ти вечер, аго, не смеем,
че ме излъжеш, да ме целиваш!
- Тако ми Бога, кадън Тодора,
ако те язе, язе излъжа,
пушка що нося, да ме прониже.
Излъгал я е, целивал я е,
пушка, що носел, пронизала го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013