* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

­ Снощи, Златке, дойдох
на вашта, Златке, седянка,
тебе самичка заварих,
посърнала, повехнала,
като просо презряло,
като ружа прецъфтяла.
Що си толкоз нажалена,
нажалена наскърбена?
­ Като питаш, първо либе,
кат ме питаш, ще ти кажа,
що съм чула и разбрала,
че си ходиш по седенки,
по седенки, по беленки,
че си любиш друго либе,
друго либе кабарченче.
Като любиш друго либе,
дава ли ти мойте китки,
играй ли ти мойта игра,
дума ли ти мойте думи?
Иван на Златка продума:
­ Ако любя друго либе,
друго либе, освен тебе,
конче вече да си нямам,
пушка вече да си нямам.
Не ме карай да се кълна,
да се кълна, да се клетвя.
Вярвай, мило първо либе,
че не любя друго либе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013