|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се кълне - не люби друга мома
- Недо, бела Недо!
Що си повенала
и си посъхнала,
като китка невен?
- Стояне, Стояне!
Как да не повена!
На село съм била,
речи съм дочула
за тебе, за мене,
че ти друга любиш.
- Недо, бела Недо!
Чунке друга люба,
та тебе те мама -
майка да ми умре!
- Стояне, Стояне!
Ми кълни си майка,
лю кълни се себе,
себе за очите,
очи да изпръснат.
- Недо, бела Недо!
Ако друга люба,
та тебе те мама -
коня да ми пукне!
- Стояне, Стояне!
Ми кълни си коня,
лю кълни се тебе,
тебе за очите,
очи да изпръснат.
- Недо, бела Недо!
Чунке друга люба,
та тебе те мама -
очи да изпръснат,
вретен на далеко.
Още не дорече,
очи изпръснаха.
Я Неда му вели,
вели и говори:
- Стояне, Стояне!
От' не ми право,
право да ми кажеш?
Просеник, Серско - Гърция; лазарска (Веркович-НПМБ, № 190; =Верковиќ,
Ст. Ил. Македонски народни умотворби. Кн. 1: Женски песни. Скопjе, 1985, № 190;
=БНТ 6, с. 387, съкратени последните 4 стиха).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|