|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се кълне - не люби друга мома
- Снощи, Златке ле, дойдох,
на ваша, Златке, седянка,
тебе самичка заварих,
посърнала, повенала,
като просо презреяло,
като ружа прецветяла...
Що си толко нажалена,
нажалена, наскърбена?
- Като питаш, първо либе,
като питаш, да ти кажа,
що съм толко нажалена,
нажалена, наскърбена.
Аз съм чула и разбрала,
че ти ходиш по седенки,
по седенки, по беленки
и си либиш друго либе,
друго либе освен мене.
Като либиш друго либе,
дава ли ти кат мои китки,
дума ли ти мои думи,
играй ли ти като мене?
Добри Златки отговаря:
- Ако либя друго либе,
друго либе освен тебе,
конче имам - да го нямам,
пушка имам - да я нямам!
Не ме струвай да се кълна,
да се кълна, да се веря.
Вярвай Бога, първо либе,
че не либя друго либе!
неуточнено (Раковски, Показалец, с. 92; =Осинин-Душата, с. 106-107,
№ 63; =Осинин, Дърво, с. 100; =Осинин, Д. Народни любовни песни. С., 1936, с.
144, № 242 - "Снощи, Златке ле, дойдох"; =Керемедчиев-БПН-ЛЕ, № 22;
=БНТ 7, с. 79 - "Снощи, Златке ле, дойдох").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|