* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

Мори, Тодоро, кадън Тодоро!
Научила се кадън Тодора
денем на вода ич да не иде,
все току вечер, вечер па вечер,
по месечина, по ладовина.
Еднъж отиде, нищо не виде,
други път ойде, нищо не сретна,
трекьи път ойде, насреща й са,
насреща й са три заптиета...
Един замина и не погледна,
други замина и не продума,
трекьи замина, он ю продума:
- Мари, Тодоро, кадън Тодоро,
да ме напоиш из уста вода,
мене низ уста, коню низ ведро,
а соколчето низ легенчето,
а другаро ми низ бели ръце!
Проговорила кадън Тодора:
- Страх ме е, аго, страх ме е, пашо,
че ме измамиш, да ме целиваш,
да огрозим белото лице!
А турчин ю се люто кълнеше:
- Нечу, Тодоро, тако ми Бога,
коньо, що яхам, кон да ми пукне,
пушка, що носим, да ме удари,
сабля, що носим, да ме пресече!
Измамила се, напоила го,
напоила го низ уста вода,
он измамил се - целивал я!
Коньо, що яхал - кон му се пукнал,
пушка, що носил - удрила го е,
сабля, що носил - пресекла го е!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013