|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се кълне - не люби друга мома
Научила се кадън Тодора
да си не иде денем на вода,
но току вечер, па вечер,
вечер, па вечер, по месечина,
по месечина, по ладовина.
Една е вечер, вечер отишла,
отишла, море, нищо не вишла.
Трек'ата вечер, вечер отишла,
на среща биле троица турци.
Еден замина, нищо не рече,
други замина и я не виде,
трек'и ву вел'и, вел'и говори:
- Тако ти Бога, мори, Тодоро,
да ме напоиш из уста вода,
коньо, що водим, из ведро ново,
а загарчето низ легенчето,
а другаро ми низ бели ръце!
- Тако ми Бога, аго, не смеем!
К'е ме излъжеш, да ме целиваш!
- Тако ми Бога, мори, Тодоро!
Ако те язе, язе излъжа,
язе излъжа, да те целивам,
коньо, що вода, коньо да пукне,
пушка, що носа, да ме прониже,
сабля, що носа, да ме сосече!
Излъгал я е, целивал я е!
Коньо, що води, коньо е пукнал,
пушка, що носи, пронизала го,
ножи, що носи, сосекли са го!
Ивановци, обл. Каменица, Кюстендилско (СбНУ 40/1935, с. 388,
№ 14 - "Кадън Тодора и турчин").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|