|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се кълне - не люби друга мома
- Любе, любе, мило любе,
къде ходиш, какво правиш,
та не довадаш на седянка.
Довечера ми ела, любе,
на нашата седянка,
че ми седни чак до мене,
чак до мене, до коленце.
Да те питам, да ми кажеш:
"Дето любиш това любе,
гледа ли те мой мил поглед,
дума ли ти мойте думи?
Или е от мен по-красиво,
по-красиво, по-разбрано?"
- Ах, Дафинке, мило любе,
не ми прави да се кълна,
да се кълна, да се веря.
Аз ко любя друго любе,
друго любе освен тебе,
кон си яздя, да го не яздя,
майка имам, да я нямам,
баща имам, да го нямам.
Георги Добрево, Свиленградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|