* * *

Момък се кълне - не люби друга мома

Мори, Тодоро, моме Тодоро!
Научила се е кадън Тодора,
все вечер на вода да иде
по месечина, по ладовина.
Еднъж ойде, нищо не найде,
повторила е, потретила е,
насреща й са троица турци,
па на Тодора велят, говорят:
- Мори, Тодоро, кадън Тодоро,
да ме напоиш из уста вода,
а другаря ми из бели ръце,
а спаичето из кутичето.
А Тодора им вели, говори:
- Страх ме е, аго, че ме излъжещ,
че ме излъжеш, да ме целиваш.
А агата й вели, говори:
- Ако те язе, язе излъжа,
коньо си карам, кон да ми пукне,
сабля си нося, да ме пресече,
пушка си нося, да ме убие!
Измамила се кадън Тодора,
напоила го из уста вода,
излъгал я е, цаливал я е,
коньо си карал, коньо му пукнал,
сабля е носил, пресекла го е,
пушка е носил, убила го е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013